30.11.2024 г., 9:20

Нашата история

374 0 0

 

Животът идва и животът си отива,

това е толкова нормално да се случи,

като луната, дето някъде изгрява,

и после с приливите на океана и морето се оглежда,

живота не е започнал нито с теб ни с мене,

и доста и след нас ще ражда друго чудо,

и тъй и хората намират пътищата в себе си,

кои са верни, където и да продължават във сърцето.

И аз не трябва днес да обещавам,

ти знаеш толкова добре, че те обичам,

когато нощем лягаш гледайки небето доверчива,

и вкусваш устните ми като за последно.

И тъй и утре не ще е за последно,

живота идва и живота си отива,

достатъчно е да повярваш че в дъжда ни,

ще може да поникне всяко утре жадно чувство,

тръпчивите желания на всяка кротка вечер,

стаените безвремия от гола кожа,

ти знаеш как отвътре всяка жила,

е отпечатала душата ми от жалост и от милост..

От вярата че ние ще се срещнем

във някаква съдба на скрити тайни,

поделяйки последната си риза,

единствено за да се стоплим във съня си

Така ще можеш вечно да ме имаш,

дори и пясъците да измиват същноста ни,

дори когато всичко ще забравим,

живота просто идва в нас за малко ..

И тъй, седни до мен, да помълчим за малко,

и впий от зъбите си във вкуса на тези устни,

а утре, нищо няма да остане, на събуждане

освен онази обич която не умира, никога.

 

( .. https://youtu.be/j0eGK6dUZWc )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....