30.11.2024 г., 9:20

Нашата история

386 0 0

 

Животът идва и животът си отива,

това е толкова нормално да се случи,

като луната, дето някъде изгрява,

и после с приливите на океана и морето се оглежда,

живота не е започнал нито с теб ни с мене,

и доста и след нас ще ражда друго чудо,

и тъй и хората намират пътищата в себе си,

кои са верни, където и да продължават във сърцето.

И аз не трябва днес да обещавам,

ти знаеш толкова добре, че те обичам,

когато нощем лягаш гледайки небето доверчива,

и вкусваш устните ми като за последно.

И тъй и утре не ще е за последно,

живота идва и живота си отива,

достатъчно е да повярваш че в дъжда ни,

ще може да поникне всяко утре жадно чувство,

тръпчивите желания на всяка кротка вечер,

стаените безвремия от гола кожа,

ти знаеш как отвътре всяка жила,

е отпечатала душата ми от жалост и от милост..

От вярата че ние ще се срещнем

във някаква съдба на скрити тайни,

поделяйки последната си риза,

единствено за да се стоплим във съня си

Така ще можеш вечно да ме имаш,

дори и пясъците да измиват същноста ни,

дори когато всичко ще забравим,

живота просто идва в нас за малко ..

И тъй, седни до мен, да помълчим за малко,

и впий от зъбите си във вкуса на тези устни,

а утре, нищо няма да остане, на събуждане

освен онази обич която не умира, никога.

 

( .. https://youtu.be/j0eGK6dUZWc )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...