Nov 30, 2024, 9:20 AM

Нашата история

  Poetry » Love
385 0 0

 

Животът идва и животът си отива,

това е толкова нормално да се случи,

като луната, дето някъде изгрява,

и после с приливите на океана и морето се оглежда,

живота не е започнал нито с теб ни с мене,

и доста и след нас ще ражда друго чудо,

и тъй и хората намират пътищата в себе си,

кои са верни, където и да продължават във сърцето.

И аз не трябва днес да обещавам,

ти знаеш толкова добре, че те обичам,

когато нощем лягаш гледайки небето доверчива,

и вкусваш устните ми като за последно.

И тъй и утре не ще е за последно,

живота идва и живота си отива,

достатъчно е да повярваш че в дъжда ни,

ще може да поникне всяко утре жадно чувство,

тръпчивите желания на всяка кротка вечер,

стаените безвремия от гола кожа,

ти знаеш как отвътре всяка жила,

е отпечатала душата ми от жалост и от милост..

От вярата че ние ще се срещнем

във някаква съдба на скрити тайни,

поделяйки последната си риза,

единствено за да се стоплим във съня си

Така ще можеш вечно да ме имаш,

дори и пясъците да измиват същноста ни,

дори когато всичко ще забравим,

живота просто идва в нас за малко ..

И тъй, седни до мен, да помълчим за малко,

и впий от зъбите си във вкуса на тези устни,

а утре, нищо няма да остане, на събуждане

освен онази обич която не умира, никога.

 

( .. https://youtu.be/j0eGK6dUZWc )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...