12 мар. 2009 г., 20:08

Нашата стая

1K 0 4

                   Нашата стая

 

Чуваш ли плисъка на морските вълни?

Усещаш ли аромата на цъфнала Магнолия?

Колко е хубаво, че сме тук, двамата сами,

в новата ни стая, станала наша територия.

 

И слънцето, като че гали целия ликуващ свят,

стаята ухае и е пълна с топла светлина.

Ние сядаме на първия си празничен обяд,

а аз те виждам не като момиче, а като жена.

 

Отдавна мечтаехме да не си ходим на гости,

а да си бъдем двамата вкъщи - у дома,

аз като стожер да пазя и създавам радости,

а ти, като щастлива, любяща моя жена.

 

               1952г.             Балчик

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви приятели!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !
    пожелавам ти още много дълги години живот и здраве
    и да ни радваш все така с човеколюбието и добротата
    в прекрасните си стихове...
    чудесно е, че си тук радвам ти се от сърце.
  • много ме развълнува...мило ми беше да прочета...
    и годината...а сякаш е писано, току що...
    ти си невероятен човек и поет, Асен!
  • Много мило и нослагично!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...