Нашата стая
Нашата стая
Чуваш ли плисъка на морските вълни?
Усещаш ли аромата на цъфнала Магнолия?
Колко е хубаво, че сме тук, двамата сами,
в новата ни стая, станала наша територия.
И слънцето, като че гали целия ликуващ свят,
стаята ухае и е пълна с топла светлина.
Ние сядаме на първия си празничен обяд,
а аз те виждам не като момиче, а като жена.
Отдавна мечтаехме да не си ходим на гости,
а да си бъдем двамата вкъщи - у дома,
аз като стожер да пазя и създавам радости,
а ти, като щастлива, любяща моя жена.
1952г. Балчик
© Асен Стефанов All rights reserved.
