12.03.2009 г., 20:08

Нашата стая

1K 0 4

                   Нашата стая

 

Чуваш ли плисъка на морските вълни?

Усещаш ли аромата на цъфнала Магнолия?

Колко е хубаво, че сме тук, двамата сами,

в новата ни стая, станала наша територия.

 

И слънцето, като че гали целия ликуващ свят,

стаята ухае и е пълна с топла светлина.

Ние сядаме на първия си празничен обяд,

а аз те виждам не като момиче, а като жена.

 

Отдавна мечтаехме да не си ходим на гости,

а да си бъдем двамата вкъщи - у дома,

аз като стожер да пазя и създавам радости,

а ти, като щастлива, любяща моя жена.

 

               1952г.             Балчик

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви приятели!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !
    пожелавам ти още много дълги години живот и здраве
    и да ни радваш все така с човеколюбието и добротата
    в прекрасните си стихове...
    чудесно е, че си тук радвам ти се от сърце.
  • много ме развълнува...мило ми беше да прочета...
    и годината...а сякаш е писано, току що...
    ти си невероятен човек и поет, Асен!
  • Много мило и нослагично!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...