Нашето сепаре/ "ОСТАРЯХМЕ"
След време тук се връщам
в нашето кафене,
за почивка...
от дългите пътища.
Влизам... с надежда,
поглеждам надясно,
в дъното...
Но, няма познато лице,
седят двама млади,
на нашето сепаре,
сплели от обич ръце.
Пристъпих към тях
и помолих да седна,
за малко да ги погледам.
А, всичко бе същото,
като последния път...
Не бяха сменили картината,
само малко пепел беше събрала...
Не бе сменен интериора,
само хората бяха различни...
Гледах ги младите,
как се целуваха
и сякаш присъствах
на нашите срещи.
Бе същото...
само косите ми... посивели.
Поръчах дълго кафе,
както правехме с тебе...
Но нещо с кафето ми липсваше,
нямаше с кой да преплета дланите...
нямаше рамо, на което да стихна.
Затворих очи...
“Остаряхме”!
с усмивка в спомените
шептеше ми ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
