29 янв. 2017 г., 15:41

Нашето сребро

787 0 1

Нашето сребро

Вървя с омачканите дрехи  втора употреба,

за нови все не стигат ми пари.

От страни едва ли някой в мен ще се загледа,

дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди?

То всички пременени с такива дрехи,

за нови дават ли се и от къде пари?

Какво е Господи на старите доспехи?

Нали за черни дни парички иска всеки да пести.

Самочувствието не бива от това да пада,

отдавна всеки чака нещо по добро.

Душата и сърцето важно да не страда,

с любов да ги превърнем в нашето сребро.

В.Й. 29.01.2017г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...