29.01.2017 г., 15:41

Нашето сребро

770 0 1

Нашето сребро

Вървя с омачканите дрехи  втора употреба,

за нови все не стигат ми пари.

От страни едва ли някой в мен ще се загледа,

дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди?

То всички пременени с такива дрехи,

за нови дават ли се и от къде пари?

Какво е Господи на старите доспехи?

Нали за черни дни парички иска всеки да пести.

Самочувствието не бива от това да пада,

отдавна всеки чака нещо по добро.

Душата и сърцето важно да не страда,

с любов да ги превърнем в нашето сребро.

В.Й. 29.01.2017г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...