29 ene 2017, 15:41

Нашето сребро 

  Poesía » Otra
481 0 1

Нашето сребро

Вървя с омачканите дрехи  втора употреба,

за нови все не стигат ми пари.

От страни едва ли някой в мен ще се загледа,

дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди?

То всички пременени с такива дрехи,

за нови дават ли се и от къде пари?

Какво е Господи на старите доспехи?

Нали за черни дни парички иска всеки да пести.

Самочувствието не бива от това да пада,

отдавна всеки чака нещо по добро.

Душата и сърцето важно да не страда,

с любов да ги превърнем в нашето сребро.

В.Й. 29.01.2017г.

 

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??