Нашето време

Денят показа 
бялото си платно на художника.
Залезът дорисува картината.
Сънят приключи детайлите.
Поредният шедьовър 
в галерията на живота...
***

Държим се на живота си за стремето,
в невидимото кротко вперили очи.
Това, което търсим с теб е времето,
но то не търси нас. И сме сами!

Понякога се взираме във птиците,
във полетът им вплитаме мечти.
И нижем на съдбата в огърлиците
заветни мигове, минути, дни.

Едва докоснали надежда бледа,
със порив се събуждаме в зори,
усмихваме се плахо на съседа,
и мислим, че така сме по-добри.

В годините посърнали, отрудени
се молим за щастливи бъднини,
а времето поглежда ни учудено...
Не го намерихме... И сме сами!...