Днес се смея пред Смъртта...
чист смеха е, мъртво Сърцето.
Днес в мрака докосвам кръвта,
тъмни сълзи обагрят лицето...
... познало единствено нощта.

Да крещя ли в края трябва днес,
или като слепец прошка да диря.
Та Боговете са по-слепи от мен,
небесата са тъмни, денят е студен,
един старец над мен... изморен.

Вечност в сълзите вече не търся
Истината е проста,нека вали...
Бог е над всичко, всичко под Него,
сляп е Той, сълзите не вижда...
само светлина му се привижда!!!

Днес денят в черни пламъци гори,
тъмна светлина гори, нека вали!!!
Но не от сълзи заблудени, излишни,
от студена мъртва светлина...
Светът гори, по-добре да изгори...

И от старческа глупост Той падна
в огъня, с болка пропадна при нас.
И от пепелта Му светът се възроди,
нямаше повече във нас сълзи...
само пепел от Мъдрост Земна...

... нашите вечни лъжи.