... нашите вечни лъжи
чист смеха е, мъртво Сърцето.
Днес в мрака докосвам кръвта,
тъмни сълзи обагрят лицето...
... познало единствено нощта.
Да крещя ли в края трябва днес,
или като слепец прошка да диря.
Та Боговете са по-слепи от мен,
небесата са тъмни, денят е студен,
един старец над мен... изморен.
Вечност в сълзите вече не търся
Истината е проста,нека вали...
Бог е над всичко, всичко под Него,
сляп е Той, сълзите не вижда...
само светлина му се привижда!!!
Днес денят в черни пламъци гори,
тъмна светлина гори, нека вали!!!
Но не от сълзи заблудени, излишни,
от студена мъртва светлина...
Светът гори, по-добре да изгори...
И от старческа глупост Той падна
в огъня, с болка пропадна при нас.
И от пепелта Му светът се възроди,
нямаше повече във нас сълзи...
само пепел от Мъдрост Земна...
... нашите вечни лъжи.
© Пламен Йовчев All rights reserved.