8 февр. 2019 г., 10:50

Насилие

765 0 4

Зад твърдите черупки на лицата

сред ехтящия безумен смях

под кожените дрехи

раздирани от хилядолетия

сърцето свързано

в коренищата на страстите

с усилие на пръсти се надига

от кладенеца тъмен на душата

най-после да докосне светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да кажем, че това е една дефиниция, изразена в поетична форма, за неспособността ни да даваме свобода на сърцето си, което всъщност е орган на висше познание. Колкото по-"плътско" е сърцето, толкова по-малко чувстваме духовната реалност и така оставаме приковани, пленници на земните видими неща, неспособни сме да изживеем наслада и блаженство. Благодаря за размишленията!
  • Стиха ти навежда на размисли! Душата се нуждае от Светлина. За да преодолее хилядолетията тъмнина, в която е живяла. Приеме ли в себе си Бог, който е любов, то тя ще види СВЕТЛИНАТА. И тогава, сърцето ще се отърве от коренищата на страстите, за да заживее в пространството на Безусловната любов. И ще излезе от ада. За да извърви Дългия път към щастието. Ще пее химни и песни, славейки Бог и цялата Вселена!.
    Поздравления за споделеното!
  • Кети Рашева, благодаря за впечатлението! Насърчаващо!
  • Впечатляващо - кратко, с точен прицел!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...