Lilia_Anna (Boyana)
133 529
8.02.2019 г., 10:50 ч.

Насилие 

  Поезия » Друга
555 0 4

Зад твърдите черупки на лицата

сред ехтящия безумен смях

под кожените дрехи

раздирани от хилядолетия

сърцето свързано

в коренищата на страстите

с усилие на пръсти се надига

от кладенеца тъмен на душата

най-после да докосне светлината.

© Boyana Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да кажем, че това е една дефиниция, изразена в поетична форма, за неспособността ни да даваме свобода на сърцето си, което всъщност е орган на висше познание. Колкото по-"плътско" е сърцето, толкова по-малко чувстваме духовната реалност и така оставаме приковани, пленници на земните видими неща, неспособни сме да изживеем наслада и блаженство. Благодаря за размишленията!
  • Стиха ти навежда на размисли! Душата се нуждае от Светлина. За да преодолее хилядолетията тъмнина, в която е живяла. Приеме ли в себе си Бог, който е любов, то тя ще види СВЕТЛИНАТА. И тогава, сърцето ще се отърве от коренищата на страстите, за да заживее в пространството на Безусловната любов. И ще излезе от ада. За да извърви Дългия път към щастието. Ще пее химни и песни, славейки Бог и цялата Вселена!.
    Поздравления за споделеното!
  • Кети Рашева, благодаря за впечатлението! Насърчаващо!
  • Впечатляващо - кратко, с точен прицел!
Предложения
: ??:??