8.02.2019 г., 10:50

Насилие

757 0 4

Зад твърдите черупки на лицата

сред ехтящия безумен смях

под кожените дрехи

раздирани от хилядолетия

сърцето свързано

в коренищата на страстите

с усилие на пръсти се надига

от кладенеца тъмен на душата

най-после да докосне светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да кажем, че това е една дефиниция, изразена в поетична форма, за неспособността ни да даваме свобода на сърцето си, което всъщност е орган на висше познание. Колкото по-"плътско" е сърцето, толкова по-малко чувстваме духовната реалност и така оставаме приковани, пленници на земните видими неща, неспособни сме да изживеем наслада и блаженство. Благодаря за размишленията!
  • Стиха ти навежда на размисли! Душата се нуждае от Светлина. За да преодолее хилядолетията тъмнина, в която е живяла. Приеме ли в себе си Бог, който е любов, то тя ще види СВЕТЛИНАТА. И тогава, сърцето ще се отърве от коренищата на страстите, за да заживее в пространството на Безусловната любов. И ще излезе от ада. За да извърви Дългия път към щастието. Ще пее химни и песни, славейки Бог и цялата Вселена!.
    Поздравления за споделеното!
  • Кети Рашева, благодаря за впечатлението! Насърчаващо!
  • Впечатляващо - кратко, с точен прицел!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...