Насилието - за него нямам думи, то може да лети и да пълзи, да влиза тихо в празниците шумни и да крещи в най-тихите сълзи. Живеем сред насилие, убийство, нима ний хората сме врагове, мълчим, но в себе си крещиме и не може никой да ни спре. Защо ли хората се вричат, защо ли виждат само гняв и мъст, защо ли вместо само да обичат, те търсят чужда смърт? А смъртта понякога е толкоз близо следи ни и се смее с глас, как може нещо толкоз ниско да ни сковава в страх? Жадувайки да видиш утро, ти търсиш нощен бряг, на който да заспиш и да осъмнеш без насилие,без страх!!!