Насилие и страх
Насилието - за него нямам думи,
то може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Живеем сред насилие, убийство,
нима ний хората сме врагове,
мълчим, но в себе си крещиме
и не може никой да ни спре.
Защо ли хората се вричат,
защо ли виждат само гняв и мъст,
защо ли вместо само да обичат,
те търсят чужда смърт?
А смъртта понякога е толкоз близо
следи ни и се смее с глас,
как може нещо толкоз ниско
да ни сковава в страх?
Жадувайки да видиш утро,
ти търсиш нощен бряг,
на който да заспиш и да осъмнеш
без насилие,без страх!!!
© Денимира Маринова All rights reserved.
