19 мар. 2017 г., 12:22
Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето,
с метличка от откъснати лъчи.
Ще си измисли хиляди врабчета.
И заедно със тях ще полети.
Ще стори път на мравката. И слона.
На гладно куче хляб ще подаде.
Дърво ще засади насред бетона.
Небето със звезди ще набоде. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация