Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето,
с метличка от откъснати лъчи.
Ще си измисли хиляди врабчета.
И заедно със тях ще полети.
Ще стори път на мравката. И слона.
На гладно куче хляб ще подаде.
Дърво ще засади насред бетона.
Небето със звезди ще набоде. ...