2 июн. 2010 г., 20:15

Наследства

838 0 8

Провървях се...

     овехтели пътеките

     съм ги разпнала на календара.

     Не съм се и молила да бъдат от леките...

И сега...    

     съм уморена и стара.

 

Тъжна съм...

     прежните сънища

     съм закичила вън на простира

     (откъм многолюдната улица).

Запрашени са...

     от много събиране.

 

Жалко е...

     всичко дето е искано

     се превръща в мъгляци от пара.

А аз...

      до последно съм стискала

      в юмруци надежда прастара.

 

Взирам се...

      уж във обичане,

      но всъщност са дълги посоките -

      вместо до сливане, стигнах

Пресичане.   

      Всички любови са днес еднооки...     

 

Затова...

      днес очаквам умиране

      и тъй щедро години пилея.

      Стига търсене! Моля намиране!

      Смисъл искам! За теб!

... за Живеене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...