Провървях се...
овехтели пътеките
съм ги разпнала на календара.
Не съм се и молила да бъдат от леките...
И сега...
съм уморена и стара.
Тъжна съм...
прежните сънища
съм закичила вън на простира
(откъм многолюдната улица).
Запрашени са...
от много събиране.
Жалко е...
всичко дето е искано
се превръща в мъгляци от пара.
А аз...
до последно съм стискала
в юмруци надежда прастара.
Взирам се...
уж във обичане,
но всъщност са дълги посоките -
вместо до сливане, стигнах
Пресичане.
Всички любови са днес еднооки...
Затова...
днес очаквам умиране
и тъй щедро години пилея.
Стига търсене! Моля намиране!
Смисъл искам! За теб!
... за Живеене...
© Миглена Цветкова Все права защищены