Наследствено
По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва
съдбата е бесило в битието,
въжето си опъва по щастливите.
Продаденото струва ли си взетото?
Убийство ли е хорската обида?
Животът ли е данъкът за плащане?
Изчитам тишината като рима.
И черна е. И гъста. И е плашеща.
Звездите са съблякли светлината си?
Ти виждал ли си Ангели да плачат?
Умират в песен. Полет. И в ръката ти
и раждат се в сълза (съвсем предателска).
Премигнал, сякаш са били прашинка
сгъстяваш въздуха и проветряваш.
Сълзите се прераждат във снежинки
Валят, а ти изтупваш ги. И падат.
Животът ли е данъкът за плащане?
По клони счупени кърви черешата.
За змиите ябълките са причастие
за нас отровата им е наследствена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
