Наследство

19 февр. 2019 г., 17:17

Поэзия » Философская

672 1 2

Апостоле, какво ни завеща

та не можахме да го проумеем.

Уж казваше ни простички неща…

Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.

Обърнатото време те закле,

на дух и свята гордост да ни учиш.

Едно повярва българинът в теб,

че Свободата трябва да се случи.

Запомнил бе урокът ти. Прозря.

И скочи срещу своята сънливост.

Пожарът на април се разгоря.

Жаравата му ще остане жива.

Тя пари под краката ни. И днес

животът ни догаря върху нея.

Апостоле, вдъхни ни малко чест.

Останалото… Ще го преживеем.

Петър1 (Петър Димитров)

2022-01-25T20:15:12+02:00

Все още страх от свободата.
А честта само жените я опазиха.
Мъжете тръгнаха си призори.
След тях запяха ято гарвани.
А после стана тихо, пусто, равно.
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2020-04-15T12:10:27+03:00

Изненадана съм, че няма и един коментар тук. Респект!