Наследство
Утихват гласове на вялост,
дори сме мокри, от утехи,
в сумарното усещане за цялост
надеждите измамни ни отнеха,
завръщаме се повече от истински,
от фалша див освирепели,
наслушахме се на измамни писъци,
но често се преструвахме на ослепели,
дори сме елегантни, от приличие,
лицата си кривяхме от учтивост,
използвахме усмивките налични,
но хапеха от студ и заядливост,
лепяха ни фалшиви етикети,
не вярваха дори, че сме сърдити,
приличахме на сенки, силуети,
завръщайки се от злощастно скитане,
преборихме се за последната възможност
да съдим от последната инстанция,
решаваме проблеми сложни,
далеч от всякаква дистанция,
повличат ни реките от лавини,
затрупани, изскачаме на светло,
родени временно изпод руините,
отломките превърнахме в наследство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
