perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
4.08.2008 г., 19:27 ч.

Наследство 

  Поезия » Философска
886 0 21

Утихват гласове на вялост,

дори сме мокри, от утехи,

в сумарното усещане за цялост

надеждите измамни ни отнеха,

завръщаме се повече от истински,

от фалша див освирепели,

наслушахме се на измамни писъци,

но често се преструвахме на ослепели,

дори сме елегантни, от приличие,

лицата си кривяхме от учтивост,

използвахме усмивките налични,

но хапеха от студ и заядливост,

лепяха ни фалшиви етикети,

не вярваха дори, че сме сърдити,

приличахме на сенки, силуети,

завръщайки се от злощастно скитане,

преборихме се за последната възможност

да съдим от последната инстанция,

решаваме проблеми сложни,

далеч от всякаква дистанция,

повличат ни реките от лавини,

затрупани, изскачаме на светло,

родени временно изпод руините,

отломките превърнахме в наследство.

 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В разруха тъне всичко сътворено,
    отричат се съдби и идеали.
    Наследството крещи опорочено
    и буди синовете си заспали.
  • родени временно изпод руините,

    отломките превърнахме в наследство.

    !!!*
  • Силно, много силно е перото ти Митко!
    Поздрав!
  • Всяко твое послание замисля дълбоко.
    С уважение!
  • "...родени временно изпод руините,
    отломките превърнахме в наследство."

    Остава да проумеем как да ги опазим и как от тях да съградим наследство за тези, които идват след нас...
    Голям си!

  • !!!
    повличат ни реките от лавини,
    затрупани, изскачаме на светло,
    родени временно изпод руините,
    отломките превърнахме в наследство.
  • Без думи!!!Невероятен стих!!!Пореден поетичен връх!!!Ще го чета и пак...и пак!!!БРАВО!!!
  • Не мога да си отчупя и думичка от стихотворението ти. Прочетох няколко пъти и все на един дъх. Много силна поезия пишеш. Възхищавам ти се!
  • Много добро!!!!!!
  • Поздравления!
  • всеки куплет е изпълнен с нежност
  • Още един прекрасен твой стих, с още по-голямо удоволствие те чета. Поздрав.
  • повличат ни реките от лавини,
    затрупани, изскачаме на светло...

    това си избрах аз да цитирам...истинско е...
    много силен текст...убийствен финал...
    страхотен поет си, Митко...Браво!
  • Открита, небронирана поезия - поздравления Митко!!!
  • Някак в много подхоящо време чета тази стих тук...
    Дано го прочетат повече хора, бих искала ...
    Поздрав!
  • ,,завръщаме се повече от истински,

    от фалша див освирепели,''

    !!!

  • "лепяха ни фалшиви етикети,

    не вярваха дори, че сме сърдити,

    приличахме на сенки, силуети,

    завръщайки се от злощастно скитане,"

    Едно завръщане към царството на сенките,
    изпълнило със невъзможности небето си...
    Какъв е смисълът. Къде ли е?
    И колко още има занапред?

    Аплодисменти!



  • Понякога отломките са по-ценни от целия разкош!!!
    Поздравления!!!
  • Много е добро!6 от мен!
  • "наслушахме се на измамни писъци,
    но често се преструвахме на ослепели,"
    Поздрав за посланието, Митко!
    Когато те чета винаги ме караш да се вгледам и в себе си, това означава, че думите ти постигат целта си, поне някъде.

  • Завръщаме се повече от истински...На фона на всичко...
    Силна поанта!!!
    Браво от Враната!
Предложения
: ??:??