17 окт. 2006 г., 16:00

Наследството от хиляди "защо"

990 0 13
                   "Блажени нищите духом."
                                           
    Като кехлибарено зърно
         от броеницата 
           на дните ми
             отрони се
               и този
                 ден.
        Поредното "защо"
         от върволицата
        като досадно псе
         върви след мен.
          През годините
        аз хиляди "защо"
             натрупах
          вместо левове...
               Защо 
         след отговорите 
             не станах
             по-богата,
          а всеки отговор 
             отвори рана
                и днес 
              от раните
                  боли
                душата?
            След толкова
                 години
                 питане,
               единствено
              наследството
                от хиляди
                  "защо"
              аз ще оставя 
             на децата си -
                да търсят 
               отговорите
                  докрай
             и да проклинат
                 като мен
                съдбата си...

                              1998г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...