17.10.2006 г., 16:00

Наследството от хиляди "защо"

988 0 13
                   "Блажени нищите духом."
                                           
    Като кехлибарено зърно
         от броеницата 
           на дните ми
             отрони се
               и този
                 ден.
        Поредното "защо"
         от върволицата
        като досадно псе
         върви след мен.
          През годините
        аз хиляди "защо"
             натрупах
          вместо левове...
               Защо 
         след отговорите 
             не станах
             по-богата,
          а всеки отговор 
             отвори рана
                и днес 
              от раните
                  боли
                душата?
            След толкова
                 години
                 питане,
               единствено
              наследството
                от хиляди
                  "защо"
              аз ще оставя 
             на децата си -
                да търсят 
               отговорите
                  докрай
             и да проклинат
                 като мен
                съдбата си...

                              1998г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...