Така мъгливо е,неясно,
скрито в сенките незнайни,
понякога дори опасно,
настоящето обвито в тайни.

В тези сенки аз се губя,
кога опарена,кога щастлива, 
един обичам,един аз любя,
но затворена в  окопа сива.
  
Страдам аз, сълзи горчиви роня,
сама останах ,вече без душа, 
като черупка, като стара броня,
и всичко съградено аз руша.

Не искам нечие лицемерно лице, 
да опитва мен да утешава,
не искам аз протегнати ръце,
тъй лесно прошка не се дава!

И какво остава ,навсякъде в мъглата
път без посока,камък пред камък...
Но туй е живота,гребем с веслата,
В борба за просто един залък...