27 мая 2022 г., 23:39

Настроение

648 0 0

           

Пристъпи  с многоцветни балеринки.

С целувка стопли чакащи зеници

На воля залюля волани,

в градини като везани шевици

 

Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха.

 

Дойдоха  лястовици със сватбарски ризи и в небеса  възпяха свободата.

Духът ми рони  цвят след цвят

Светлеят часове.Гальовен дъжд вали.Той на върха на бяла слива дъгата окачи. Тя стана по- красива.

Бакър  жълтици утрото разсипа

После в шепи роса  донесе,краката да ми умие.Докато аз на жадни глътки го пиех.

 

Нощем слушам разлюбени чухълчета как плачат.

А самодиви на кръстопът се събират,

самотни мъже намират, надиграват,с пролетно  омагьосване

любовно  ги упояват.

В такава нощ горя  разпрегнала катуна на мечтите.

И на спирали извисявам непонятна мъка

Подведена от илюзорна мощ  на ветровете, сричам лудата им заръка

 

Денем моята пролет венци изплита. Всяка пъпка  и е хлопатара.                              

Тя майчицата земя почита  със съвършенство във надпревара

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...