27 may 2022, 23:39

Настроение

  Poesía » Otra
643 0 0

           

Пристъпи  с многоцветни балеринки.

С целувка стопли чакащи зеници

На воля залюля волани,

в градини като везани шевици

 

Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха.

 

Дойдоха  лястовици със сватбарски ризи и в небеса  възпяха свободата.

Духът ми рони  цвят след цвят

Светлеят часове.Гальовен дъжд вали.Той на върха на бяла слива дъгата окачи. Тя стана по- красива.

Бакър  жълтици утрото разсипа

После в шепи роса  донесе,краката да ми умие.Докато аз на жадни глътки го пиех.

 

Нощем слушам разлюбени чухълчета как плачат.

А самодиви на кръстопът се събират,

самотни мъже намират, надиграват,с пролетно  омагьосване

любовно  ги упояват.

В такава нощ горя  разпрегнала катуна на мечтите.

И на спирали извисявам непонятна мъка

Подведена от илюзорна мощ  на ветровете, сричам лудата им заръка

 

Денем моята пролет венци изплита. Всяка пъпка  и е хлопатара.                              

Тя майчицата земя почита  със съвършенство във надпревара

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...