27.05.2022 г., 23:39

Настроение

636 0 0

           

Пристъпи  с многоцветни балеринки.

С целувка стопли чакащи зеници

На воля залюля волани,

в градини като везани шевици

 

Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха.

 

Дойдоха  лястовици със сватбарски ризи и в небеса  възпяха свободата.

Духът ми рони  цвят след цвят

Светлеят часове.Гальовен дъжд вали.Той на върха на бяла слива дъгата окачи. Тя стана по- красива.

Бакър  жълтици утрото разсипа

После в шепи роса  донесе,краката да ми умие.Докато аз на жадни глътки го пиех.

 

Нощем слушам разлюбени чухълчета как плачат.

А самодиви на кръстопът се събират,

самотни мъже намират, надиграват,с пролетно  омагьосване

любовно  ги упояват.

В такава нощ горя  разпрегнала катуна на мечтите.

И на спирали извисявам непонятна мъка

Подведена от илюзорна мощ  на ветровете, сричам лудата им заръка

 

Денем моята пролет венци изплита. Всяка пъпка  и е хлопатара.                              

Тя майчицата земя почита  със съвършенство във надпревара

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...