6 авг. 2013 г., 14:17

Настроение

1.1K 0 16

Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?

Сбърка вятърът посоките
и качи се на върха,
да погледне отвисоко
докъде ли е света?


Нищо не видя. Заслиза пак,
ха натука, ха натам...
На момичета под ризите!
Смяташ лошо му е там.

После се изгуби. Чули го
в нивите от цвят на цвят,
да разправя как е хубаво,
да си жив на този свят.

(от "СтиховеЙ")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...