6 ago 2013, 14:17

Настроение

  Poesía » Otra
1.1K 0 16

Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?

Сбърка вятърът посоките
и качи се на върха,
да погледне отвисоко
докъде ли е света?


Нищо не видя. Заслиза пак,
ха натука, ха натам...
На момичета под ризите!
Смяташ лошо му е там.

После се изгуби. Чули го
в нивите от цвят на цвят,
да разправя как е хубаво,
да си жив на този свят.

(от "СтиховеЙ")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...