Greenheart (Теодора Петрова)
64

10 нояб. 2012 г., 21:48

Настроение

Поэзия » Пейзажная

743 1 1

Природата усмивката смени -

бе хладна и скърбеше,

остана мълчалива цели дни -

тъй безутешна беше.

Отслабваше любимото ѝ слънце -

оставаше без сила,

стопяваше се там зад хоризонта -

тя гледаше унила.

Затича се, опита да го хване -

високо в планината,

ала намери само голи клони

и шума във тревата.

Заплака с най-горещите сълзи -

горещи като лава,

където минат с мъка и тъга -

там нищо не остава.

Убежище потърсиха в скалите -

затихващите вопли,

отиде си любимото ѝ слънце -

кой ще я затопли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...