Природата усмивката смени - 

бе хладна и скърбеше,

остана мълчалива цели дни -

тъй безутешна беше.

Отслабваше любимото ѝ слънце -

оставаше без сила,

стопяваше се там зад хоризонта -

тя гледаше унила.

Затича се, опита да го хване -

високо в планината,

ала намери само голи клони

и шума във тревата.

Заплака с най-горещите сълзи -

горещи като лава,

където минат с мъка и тъга -

там нищо не остава. 

Убежище потърсиха в скалите -

затихващите вопли,

отиде си любимото ѝ слънце -

кой ще я затопли...