Настроение
Природата усмивката смени -
бе хладна и скърбеше,
остана мълчалива цели дни -
тъй безутешна беше.
Отслабваше любимото ѝ слънце -
оставаше без сила,
стопяваше се там зад хоризонта -
тя гледаше унила.
Затича се, опита да го хване -
високо в планината,
ала намери само голи клони
и шума във тревата.
Заплака с най-горещите сълзи -
горещи като лава,
където минат с мъка и тъга -
там нищо не остава.
Убежище потърсиха в скалите -
затихващите вопли,
отиде си любимото ѝ слънце -
кой ще я затопли...
© Теодора Петрова All rights reserved.
