Настроение

Поэзия

766 0 8

Кубче лед в самотата на чашата.

Денят загубва строгите си очертания,

минута по минута се изплъзва

от зорките очи на настоящето...

Денят превръща се в подарък,

но ще го сбутаме във някой ъгъл

на чернобялото си битие

и още утре няма да го помним!

Кубче лед в самотата на чашата.

Нощта избира точно тази чаша,

изсипва всичките си обещания

за друго настояще... и за друга самота.

Разбърква ги внимателно и нежно

във най-копнежния коктейл...

От който тръпнещо отпиваме

под шеметния звездопад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

paloma66 (Гълъбина Митева)

Рада Димова! Рядко срещам ценител на поезията - като теб. С истински, верен усет... Може би, защото компас е... сърцето ти? Благодаря ти за всички думи, с които си коментирала мои творби... Аз... не бих могла да коментирам твоите, след като прочетох няколко... ще се изразя с твоите думи - когато няма какво да се каже - се мълчи. С разбиране, възхищение, и любов. Благодаря ти за поезията, в която се потопих... за кратко. Пиши, пиши... Рада!

2015-08-22T13:19:07+03:00
valia1771 (Ивон)

Написано с финес!

2015-08-20T21:51:16+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно - с коктейл..., аз видях - три падащи звезди на 12.08 след полунощ...!!!

2015-08-17T18:26:36+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

"Кубче лед в самотата на чашата"...и един коктейл "от който тръпнещо отпиваме под шеметния звездопад!"
Харесах, Рада, и го оценявам!Поздрави от мен и хубав летен ден!

2015-08-16T15:11:09+03:00
limeruna (Йоана)

„Денят превръща се в подарък,/но ще го сбутаме във някой ъгъл“ Хм. Хубав стих, с атмосфера и красиво послание.

2015-08-16T13:40:07+03:00