radiola (Рада Димова)
176 3129
15 авг. 2015 г., 19:36

Настроение 

  Поэзия
595 0 8

 

                                     Кубче лед в самотата на чашата.

                                     Денят загубва строгите си очертания,

                                     минута по минута се изплъзва

                                     от зорките очи на настоящето...

                                     Денят превръща се в подарък,

                                     но  ще го сбутаме във някой ъгъл

                                     на чернобялото си битие

                                     и още утре няма да го помним!

                                     Кубче лед в самотата на чашата. 

                                     Нощта избира точно тази чаша,

                                     изсипва всичките си обещания

                                     за друго настояще... и за друга самота.

                                      Разбърква ги внимателно и нежно

                                      във най-копнежния коктейл...

                                      От който тръпнещо отпиваме

                                      под шеметния звездопад!

                                     

                                   

                                     

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рада Димова! Рядко срещам ценител на поезията - като теб. С истински, верен усет... Може би, защото компас е... сърцето ти? Благодаря ти за всички думи, с които си коментирала мои творби... Аз... не бих могла да коментирам твоите, след като прочетох няколко... ще се изразя с твоите думи - когато няма какво да се каже - се мълчи. С разбиране, възхищение, и любов. Благодаря ти за поезията, в която се потопих... за кратко. Пиши, пиши... Рада!
  • Написано с финес!
  • Прекрасно - с коктейл..., аз видях - три падащи звезди на 12.08 след полунощ...!!!
  • "Кубче лед в самотата на чашата"...и един коктейл "от който тръпнещо отпиваме под шеметния звездопад!"
    Харесах, Рада, и го оценявам!Поздрави от мен и хубав летен ден!
  • „Денят превръща се в подарък,/но ще го сбутаме във някой ъгъл“ Хм. Хубав стих, с атмосфера и красиво послание.
  • Само едно сбърка, ама нейсе!
  • Аз, като първосигнален тип, загърбих символиката и си представих реална картина... Вечер. Тихо е. Веранда. Шезлонг от ракита. Жена, облечена в лека лятна рокля на едри цветя, е полегнала в него със затворени очи. Държи чаша. Вглъбена е, а показалецът й описва кръгове, следвайки ръба на чашата. Когато отваря очи, погледът се изгубва нейде далеч, дълбоко в августовското небе. Слезлите в зениците й звезди, меко сияят. Като очаквания, които са все още живи...
  • Коктейл от самота и тишина
    в последните минути с име "днес"
    Какво ли ни приготвя утринта?
    (Не искам и да знам)
    Изпих.Харесах.
Предложения
: ??:??