Настроение

Poetry

763 0 8

Кубче лед в самотата на чашата.

Денят загубва строгите си очертания,

минута по минута се изплъзва

от зорките очи на настоящето...

Денят превръща се в подарък,

но ще го сбутаме във някой ъгъл

на чернобялото си битие

и още утре няма да го помним!

Кубче лед в самотата на чашата.

Нощта избира точно тази чаша,

изсипва всичките си обещания

за друго настояще... и за друга самота.

Разбърква ги внимателно и нежно

във най-копнежния коктейл...

От който тръпнещо отпиваме

под шеметния звездопад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66 (Гълъбина Митева)

Рада Димова! Рядко срещам ценител на поезията - като теб. С истински, верен усет... Може би, защото компас е... сърцето ти? Благодаря ти за всички думи, с които си коментирала мои творби... Аз... не бих могла да коментирам твоите, след като прочетох няколко... ще се изразя с твоите думи - когато няма какво да се каже - се мълчи. С разбиране, възхищение, и любов. Благодаря ти за поезията, в която се потопих... за кратко. Пиши, пиши... Рада!

2015-08-22T13:19:07+03:00
valia1771 (Ивон)

Написано с финес!

2015-08-20T21:51:16+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно - с коктейл..., аз видях - три падащи звезди на 12.08 след полунощ...!!!

2015-08-17T18:26:36+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

"Кубче лед в самотата на чашата"...и един коктейл "от който тръпнещо отпиваме под шеметния звездопад!"
Харесах, Рада, и го оценявам!Поздрави от мен и хубав летен ден!

2015-08-16T15:11:09+03:00
limeruna (Йоана)

„Денят превръща се в подарък,/но ще го сбутаме във някой ъгъл“ Хм. Хубав стих, с атмосфера и красиво послание.

2015-08-16T13:40:07+03:00