Кубче лед в самотата на чашата.
Денят загубва строгите си очертания,
минута по минута се изплъзва
от зорките очи на настоящето...
Денят превръща се в подарък,
но ще го сбутаме във някой ъгъл
на чернобялото си битие
и още утре няма да го помним!
Кубче лед в самотата на чашата.
Нощта избира точно тази чаша,
изсипва всичките си обещания
за друго настояще... и за друга самота. ...