25 июн. 2014 г., 16:22

Настроения

871 0 6

 

Дори разходката навън

не радва и не освежава.

И вече само се надяваш

на дневния неделен сън.

 

Но с този свредел от вини,

планът ти е полууспешен.

А колко просто всичко беше,

преди да си го усложниш.

 

И с неуверена ръка

посягаш към поредна книга.

И изведнъж – това ти стига!

Съвсем ти е добре така.

 

Духът е умиротворен.

Отново можеш да харесваш.

Отново трудното е лесно

в един нормален, ведър ден.

 

И щеше да се къпеш, да...

и бойлерът ти се е стоплил.

И нещо още по-страхотно:

звъни се... и си идва тя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...