Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
25 июн. 2014 г., 16:22

Настроения 

  Поэзия
673 0 6

 

Дори разходката навън

не радва и не освежава.

И вече само се надяваш

на дневния неделен сън.

 

Но с този свредел от вини,

планът ти е полууспешен.

А колко просто всичко беше,

преди да си го усложниш.

 

И с неуверена ръка

посягаш към поредна книга.

И изведнъж – това ти стига!

Съвсем ти е добре така.

 

Духът е умиротворен.

Отново можеш да харесваш.

Отново трудното е лесно

в един нормален, ведър ден.

 

И щеше да се къпеш, да...

и бойлерът ти се е стоплил.

И нещо още по-страхотно:

звъни се... и си идва тя!

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих,Смиф!Много точно казано.
  • И се започва отначало -
    разходка с двамата навън.
    А беше тук божествен сън
    под топлото ми одеяло.

    Поздрави от една сродна душа!
  • Супер, много ми хареса. Бих махнала "ти" от "планът", но това си е мое виждане (: Браво!
  • Натъжи ме с този стих, Валко, много ме натъжи....
  • Най-щастливото завръщане
  • Една неделна самота...
    (По-крехка и от обещание)
    И всички дребни нещица,
    с които се лекуват рани...

    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??