25 jun 2014, 16:22

Настроения

  Poesía
865 0 6

 

Дори разходката навън

не радва и не освежава.

И вече само се надяваш

на дневния неделен сън.

 

Но с този свредел от вини,

планът ти е полууспешен.

А колко просто всичко беше,

преди да си го усложниш.

 

И с неуверена ръка

посягаш към поредна книга.

И изведнъж – това ти стига!

Съвсем ти е добре така.

 

Духът е умиротворен.

Отново можеш да харесваш.

Отново трудното е лесно

в един нормален, ведър ден.

 

И щеше да се къпеш, да...

и бойлерът ти се е стоплил.

И нещо още по-страхотно:

звъни се... и си идва тя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...