25 jun 2014, 16:22

Настроения

  Poesía
866 0 6

 

Дори разходката навън

не радва и не освежава.

И вече само се надяваш

на дневния неделен сън.

 

Но с този свредел от вини,

планът ти е полууспешен.

А колко просто всичко беше,

преди да си го усложниш.

 

И с неуверена ръка

посягаш към поредна книга.

И изведнъж – това ти стига!

Съвсем ти е добре така.

 

Духът е умиротворен.

Отново можеш да харесваш.

Отново трудното е лесно

в един нормален, ведър ден.

 

И щеше да се къпеш, да...

и бойлерът ти се е стоплил.

И нещо още по-страхотно:

звъни се... и си идва тя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...