Настъпи ме!
Настъпи залезът,
и с него краят на работния ден
а аз луд да се прибера у дома,
защото цял ден се чувствам вдъхновен
да напиша този стих
за моята красива любов,
и след това да го покажа на своята любима,
тъй като по телефона чух я
да се оплаква сладко ядосана.
И прибрах се и ме изненада денят.
Очакваше ме тя с нетърпение.
(И този път беше сготвила тя)
И Хвърли ми се на врата.
Ах, че лудост! Малшанс на късметлия.
Радостен я взех в ръцете си
и щастлива тя ми рече:
Как ми липсваше!
Тогава отвърнах аз на този неин
палав поглед:
Тази вечер ще бъде незабравима.
И Днес, както всеки един ден,
редовете ми пишат за любов
и за това как се обичаме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Все права защищены
