Насълзена роза
Дебели облаци във мене
прокарват слузести следи,
разкъсват се, събират се и сетне -
изливат чакан дъжд в душата ми.
Така заплакаха очите,
за да не експлодирам от скръбта
и трупах в себе си бедите
от призрачната днес съдба.
А утре може би ще се усмихна,
ще се разкъса в мен облачността,
наместо болка, устните ми ще усетят
със пламенна целувка любовта.
Прогнозата ще бъде лятна
и във душата ще напъпят цветовете,
аз ще разцъфна - дива роза,
по тичинките със сълзи ефирни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
Поздравявам те!...