Дебели облаци във мене

прокарват слузести следи,

разкъсват се, събират се и сетне -

изливат чакан дъжд в душата ми.

Така заплакаха очите,

за да не експлодирам от скръбта

и трупах в себе си бедите

от призрачната днес съдба.

А утре може би ще се усмихна,

ще се разкъса в мен облачността,

наместо болка, устните ми ще усетят

със пламенна целувка любовта.

Прогнозата ще бъде лятна

и във душата ще напъпят цветовете,

аз ще разцъфна - дива роза,

по тичинките със сълзи ефирни.