Насън
Насън ме прегърна,
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина.
Отиде в далечна страна,
а мен остави сама,
с болка в сърцето една:
Самотна дори във съня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Талева Все права защищены