Насън
807
0
0
Насън ме прегърна,
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина.
Отиде в далечна страна,
а мен остави сама,
с болка в сърцето една:
Самотна дори във съня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Талева Всички права запазени
