Насън

5 feb 2011, 14:55

Poesía » De amor

660 0 0

Насън ме прегърна,
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина.
Отиде в далечна страна,
а мен остави сама,
с болка в сърцето една:
Самотна дори във съня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Насън

Искате да прочетете повече?

Propuestas