Пъстри феи се издигаха насън
и аз им вярвах, копнеех да са вън.
Вън от сънищата пусти,
в мъгла обвити, ситни, гъсти.
Сънувах ги и знаех, че реалност
не би могло да са, за жалост.
Надявах се да видя ги наяве,
събуждах с все същото "А, да, бе!"
Но истински си бяха във съня ми,
кръжаха те и чувстваха дъха ми.
Усещаха ме с вътрешното Аз.
Целуваха ме. Литваха в захлас. ...