Jul 6, 2015, 10:48 AM

Насън

632 0 0
Пъстри феи се издигаха насън и аз им вярвах, копнеех да са вън.  Вън от сънищата пусти, в мъгла обвити, ситни, гъсти.    Сънувах ги и знаех, че реалност не би могло да са, за жалост. Надявах се да видя ги наяве, събуждах с все същото "А, да, бе!"   Но истински си бяха във съня ми, кръжаха те и чувстваха дъха ми.  Усещаха ме с вътрешното Аз.  Целуваха ме. Литваха в захлас.   Докосваха едва-едва нослето. Посочваха ми блясък във небето. И после тръгваха забързани нагоре и казваха ми: "Ти разбра, amore!"   Понякога вървях и плачех, те знаеха де що влачех.  Даваха ми светлина в ръцете и все повтаряха: "Търсете!"   Мъчех се да си ги спомня сутринта феите от сънищата ми небесни,  но с флаг закриваше ги утринта и само тананиках техни песни.    Искрящо сини бяха, си ги спомням, и съня - в бледосиня мараня. Шептяха ми, че бих могла да си припомня, ако махна този страх от съня.    Връщам си ги сцена подир сцена,  но нещо почна да се губи пак. Събуждам се и малко уморена примирявам се с живота - мрак.    И както тъй държах да се събуждам, смирих се и отказах май да искам някога да се пробуждам, в съня да си остана искам най!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Радоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....