В съня ми идваш пак сама
неканена и тъй красива.
В косите - нишки суета,
в очите - дързост дива.
Не носиш срам или страдание,
в ръцете си държиш греха.
Сънувайки, аз нямам колебание,
отдавайки се на страстта.
Измамен огън ще ми поднесеш,
разпалващ страсти и наслада.
Душата ми изгаря от копнеж,
насън сърцето ми не страда.
Щом утрото настъпва вън,
тъга внезапно ме обзема.
Дали животът ми ще бъде сън
или сънят - живота ми превзема?
© Пламен Енчев Все права защищены