Натежали мисли
Разбъркана съдба. Кълбо от възли.
Пристегнала до синьо любовта.
Завихрени емоции... до сълзи,
измъчена от стегнатост душа.
Изстрадани усмивки... белоустни.
Молитвено преплетени ръце.
Мечти пресъхнали... безвръхни.
Притихнало след болката сърце.
И мисли натежали... кръстопътни -
за избора, за късче свобода,
за опита разплитащ тежки възли,
за полета... предречена съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
