2 июн. 2010 г., 11:57

Натежали сме

781 0 0

Натежали сме

от тъмни мисли и глупави съмнения,

от непрестанни грижи и притеснения.

Тежим от прекалена гордост,

от чувство за вина, от болка,

от самосъжаление и страх.

Скрили сме се под този

емоционален и витален прах.

Когато душата ни моли,

когато ни буди и вдъхновява,

когато ни кара да се стремим

да тичаме с нея и да летим,

повдигаме се за малко и ставаме,

но после падаме, защото тежим.

Трябва да се почистим,

да се измием, да се облекчим.

Трябва да станем леки и чисти.

Само така в чистота

се отива нагоре в онези

неземни, ефирни нива,

където във блясък

твори и ликува

безсмъртната ни Душа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...