2 июн. 2010 г., 11:57

Натежали сме

783 0 0

Натежали сме

от тъмни мисли и глупави съмнения,

от непрестанни грижи и притеснения.

Тежим от прекалена гордост,

от чувство за вина, от болка,

от самосъжаление и страх.

Скрили сме се под този

емоционален и витален прах.

Когато душата ни моли,

когато ни буди и вдъхновява,

когато ни кара да се стремим

да тичаме с нея и да летим,

повдигаме се за малко и ставаме,

но после падаме, защото тежим.

Трябва да се почистим,

да се измием, да се облекчим.

Трябва да станем леки и чисти.

Само така в чистота

се отива нагоре в онези

неземни, ефирни нива,

където във блясък

твори и ликува

безсмъртната ни Душа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...