1 апр. 2025 г., 16:13

Натрупа ми се много!!

363 0 1

 Натрупа ми  се много напоследък, месеци минават!

А изходът все  е един и същ, но   разминава  се пред мен.

От решения  грешни  в моят живот все рани остават! 

И май все по - често се чувствам  депресирана и с мрачни мисли

 

Раздавам със шепи на хората любов и радост.!

А сякаш съм сама сред стотици съдби!

В душата ми топка от тъга се е свила

И сякаш се губя в една  тъмна стая с решетки! 

 

Отдавна вървя и назад не поглеждам!

Живея в реалност  ден подир ден! 

Мечтая с любов към света да поглеждам!

Да вярвам че и той поглежда към мен по същия начин като мен. 

 

Накрая остават дела неразбрани и съдби разбити

в една стая с решетки на една самотна жена с детско разбито сърце

 

31.03 2025г

Автор Поля Божиновска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Polly boginovska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В животът не всичко е както го искаме, но пък в стремежа си, да го живеем достойно, понякога допускаме грешки. Но и тогава винаги се намира изход, защото иначе, няма как да се продължи. Усетих тъга в стиха, но съм сигурна, че нещата ще се оправят.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...