Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад.
Тя вече е отвикнала да плаче.
Едно достъпно бягство – от живот,
от думите, които нещо значат.
От думите се правят багрила,
които после да измиваш в локви.
Тя дълго бе рисувала цветя
със самота на раждащо животно. ...